Ами ако падна?

Take_My_Hand_– Не се тревожи. Ще те хвана, каквото и да стане.

– Не мога! Страх ме е. Не вярвам.

– Успокой се. Казах ти – аз съм с теб. Нали съм ти казвал, че не можеш да избягаш от предначертаното ти. Само отлагаш неизбежното. Каквото и да ти се случи, е за твое добро.

– Дали? Ами болката?

– Болката, страхът, съмнението и всички онези чувства, които ни спъват в развитието ни, трябва да ги преодолеем. Нормално е всичко, което чувстваш сега. Всяка нова и непозната крачка, всяка промяна носи със себе си това съмнение – дали ще се справиш, дали ще си щастлив, дали е за добро … Това е толкова човешко. Съмнението води след себе си много въпроси – практични или излишни. Най-много се уповаваме на него, когато става дума за коренна промяна в живота ни. Не се съмнявай, не се страхувай. Отпусни се и го направи.

– Ами последствията?

– Забрави за тях. Сега действай! Не разбираш ли, че с това стоене и чакане нещо да се случи, губиш незабравими мигове. Не се опитвай да запазиш сегашното си убийствено спокойствие. Просто е невъзможно. Рано или късно промяна настъпва, защото тя е най-сигурното нещо.

– А кога да се съмнявам?

– По принцип се съмняваме, когато не вярваме. Особено, ако не вярваме на себе си. Това е адски болезнено усещане. Трябва да разбереш кои са нещата, които те затрудняват. После следва малко по малко да се опитваш да ги преодолееш. Не се оставяй несигурността и съмненията да те погубят. Не го заслужаваш!

– Значи ми казваш, че няма смисъл от съмнения?

– Напротив – има смисъл от тях, но дотолкова, доколкото чрез тях осъзнаеш сегашните си грешки и се опиташ да ги поправиш, за да не си навредиш за в бъдеще. Разбираш ли?

– Разбирам. Страхувам се от провала. Какво да сторя?

– Поздравления, че го осъзнаваш, признаваш и търсиш помощ. Виж сегашните си действия, които те спъват.

– Не съм достатъчно активна и мотивирана, изпитвам ужасен страх и несигурност в способностите си.

– За да преодолеем страховете и недостатъците си, не трябва да бягаме от тях, а да се изправяме “лице в лице” с тях. Най-добрият начин е спорта. Там осъзнаваш и градиш себе си. Ако не е спорта, намери си друга цел и действай до край. Само чрез движение за себе изграждане можеш да преодолееш съмненията си… Е, готова ли си да скочиш?

– Абсолютно! Сега или никога! Благодаря.

40-те правила на любовта от Елиф Шафак

Това е извадка от една прекрасна книга, която прочетох наскоро. Горещо я препоръчвам на всеки!
Love_cover1-4.inddПравило 1
Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са се натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.

Правило 2
Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога

Правило 3
Всички, които четат Свещения Коран, го разбират на различно равнище, в зависимост от задълбочеността на разума си. Има четири равнища на прозрение. Първото равнище – това е привидното значение и повечето хора се задоволяват с него. После идва батин – скритото, съкровено равнище. Трето е съкровеното на съкровеното равнище. А четвъртото е толкова дълбоко, че не може да се изрази с думи и затова е обречено да остане неописано. Книжниците, които са насочили вниманието си към шариата, познават привидното значение. Суфистите пък знаят съкровеното значение. Светците знаят съкровеното на съкровеното. Колкото до четвъртото равнище, то е разкрито само на пророците и на онези, които са най-близо до Бога.

Правило 4
Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да Го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински.

Правило 5
Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление“, докато любовта казва: „О, карай! Престраши се!“. Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.

Правило 6
Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

Правило 7
Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

Правило 8
Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да си останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, но и за нещата, които са му отказали.

Правило 9
Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бог, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

Правило 10
Изток, запад, юг, север – все едно. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него.

Правило 11
Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново “Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

Правило 12
Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре навън.

Правило 13
По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинският духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си “Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях.

Правило 14
Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добре от нещата, които ще дойдат?

Правило 15
Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно, и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.

Правило 16
Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, че ти можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински.

Правило 17
Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

Правило 18
Цялата вселена се съдържа в един-единствен човек – теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен в теб. Затова не търси и Шейтана (дяволът в ислямската митология) извън себе си. Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо, както тъмните, така и светлите си страни, и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

Правило 19
Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.

Правило 20
Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

Правило 21
Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

Правило 22
Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.

Правило 23
Животът е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката, или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой по-надалеч от всякакви крайности, защото те ще разрушават вътрешното ти равновесие. Суфистите не стигат до крайности. Суфистът винаги е мек и умерен.

Правило 24
Човекът има неповторимо място в Божието творение. “Вдъхнах му от Своя дух”, казва Бог. Всички ние, без изключение, сме сътворени като Божии наместници на земята. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си божествения дух и да живее според него.

Правило 25
Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън.

Правило 26
Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани по между си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем, всички водим безмълвен разговор. Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.

Правило 27
Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш – и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четирийсет дни и четирийсет нощи говори и си мисли за този човек хубави неща. В края на четирийсетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

Правило 28
Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето и не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.

Правило 29
Съдбата не означава, че животът ти е предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четирийсет различни равнища. Съдбата ти – това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб доколко добре ще свириш.

Правило 30
Истински суфист е онзи, който, и да го обвиняват несправедливо, и да го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича една-едничка лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и дори хора, които за теб са “други”, при положение че изобщо нямаш “Аз”? Как е възможно някой изобщо да осъжда, при положение че има само Един?

Правило 31
Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да е меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха, по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други накрая стават по-непреклонни и от преди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.

Правило 32
Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазители на нравствеността или религиозно водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай никога на другите. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонство, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиш.

Правило 33
Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде и да станат някакви, а след смъртта да оставят всичко след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето. Изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата вътре. По същия начин имаме сили да вървим напред благодарение не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота.

Правило 34
Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фатализъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила – сила, извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир, дори когато целият широк свят е хвърлен в смут.

Правило 35
На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващият трябва да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния, стаен в него. До деня, когато достигнем съвършения човек – Инсан-и Кямил, вярата е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност: неверието.

Правило 36
Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капка доброта не остава невъзнаградена, и прашинка зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големият съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.

Правило 37
Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва, когато му дойде времето. Нито минута по-късно, нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време той да обича и време да умре.

Правило 38
Никога не е късно да се запиташ: “Готов ли съм да променя живота си? Готов ли съм да се променя отвътре?” Наистина е много жалко, ако и един-единствен ден в живота ти е същият, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.

Правило 39
Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя. И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

Правило 40
Животът без любов не е живот! Не се питай, към каква любов да се стремиш – духовна или материална, божествена или земна, източна или западна… Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА.
~ . ~ . ~

Само ако знаех…

Само ако знаех…
…че пълните кошници с вярвания са с малка стойност, щях да съм обърнал тези вярвания в убеждения, които да указват посоката на живота ми. Само ако знаех…
…че хората са давали живота ми за пример, че съм вдъхновявал другите, щях да помоля Бог да оформи характера ми да бъде отражение на сърцето ми.

Само ако знаех…
… колко малко всъщност те разбирам, щях да слушам по-близо до думите ти, да издирвам мислите ти и да търся познанието на твоите най-дълбоки копнежи на сърцето. Само ако знаех…

 

…че спомените ми ще бъдат толкова ценни, щях да намеря време по-внимателно да събера историята на живота ти.

Само ако знаех…
…че всеки може да внесе удобство, смелост и спокойствие чрез думите си, кой знае колко живота можеше да съм докоснал? Само ако знаех…
…че приятелствата са толкова ценни, никога нямаше да ги приемам за даденост… особено твоето.

Само ако знаех…
…че телефонното обаждане беше последното, което имахме, щях да говоря само за любов. Само ако знаех…
…че бях на път да загубя усмивката ти, щях да ти благодаря за радостта, която донесе в живота ми.

Само ако знаех…
…съм на път да загубя любовта, силата и подкрепата, които винаги си ми давала, щях да се втурна към дома ти и да ти благодаря милион пъти, за това което направи с живота ми. Само ако знаех…
…че Бог ме е създал с цел, щях страстно да искам от Него да открие това, което е желал.

Само ако знаех…
…че никога не е твърде късно да пренапишеш историята на живота си, бих взел химикала по-скоро.
…че когато Бог затваря една врата, Той отваря друга, щях да се страхувам по-малко от от промяната и повече да приветствам новите възможности и приключения.

Само ако знаех…
…че придържането към определени ценности е начин на живот, щях да съм научил повече от провалите си.
…че Бог ни дава цял живот, за да станем личностите, които Той иска, щях да съм по-търпелив със себе си… и с другите.

Само ако знаех…
…че нещо толкова глупаво и грешно ще те нарани толкова лошо, щях да съм направил така, че никога да не се случи.
…че не е достатъчно да изпразня живота си от грешно съдържание, а трябва да го изпълня и с неща, които наистина си струват.

Само ако знаех…
…че всичко зависи от това, в което вярвам и невежеството не е извинение, щях да бъда по-бдителен, да поставям истината в сърцето си.
…колко често приемам на сляпо вярванията на някой друг, копирам живота на някой друг и се опитвам да имитирам нечие духовно преживяване, можех да открия мои собствени и да ги направя реалност.

Само ако знаех…
…че любовта на Бог… знанието, че Той ме обича… достига до моите страхове и несигурност, щях да позволя Неговата любов да ме обгради, погълне и прободе в дълбините на душата ми. Само ако знаех…
…че истинското щастие е състояние на ума, че няма заместител на доброто отношение, щях да бъда по-благодарен за това, което имах и за шанса, че мога да живея, работя и обичам.

Само ако знаех…
…дълбините на мъдростта и просветлението, притежавани от хората около мен, щях да говоря по-малко и да слушам повече.
…че това беше последната ни разходка, щях да съм опитал да изразя чувствата си към теб, дори и думите ми не винаги да са звучали на място.

Само ако знаех…
…никога нямаше да те бутам в леглото, щях да те прегръщам силно, да отказвам да те пускам и да се наслаждавам на чудото да бъда с теб.
…че дните ми са към своя край, щях внимателно да ги изброя, един по един, и да помоля Бог да ги прекарам по-най-добрия възможен начин, защото те са твърде мимолетни.

автор: Ланс Убълс

За вярата на един учен…

Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти:
– Всичко ли което съществува е създадено от Бога?
Един студент се изправил и смело отвърнал:
– Да, създадено е от Бога.
– Значи Бог е създал всичко?
– Да, сър – потвърдил отново студентът.
Професорът продължил:
– Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува, така че, съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност Бог е зло.
Студентът притихнал след този отговор. Професорът бил много доволен от себе си и се похвалил пред студентите, как още веднъж доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит. Още един студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос.
– Разбира се – самодоволно отвърнал професора.
Студентът се изправил и попитал:
– Професоре, а студ съществува ли?
– Що за въпрос, разбира се че съществува! На тебе никога ли не ти е било студено?
Студентите се засмели на въпроса на младежа, а той продължил:
– Всъщност в съответствие със законите на физиката студ не съществува, това което ние възприемаме за студ е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съответствие на това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула (-460 градуса по Фаренхайт) е абсолютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина.
Студентът продължил:
– Професоре а тъмнина съществува ли?
– Да, съществува.
Студентът отвърнал:
– Отново не сте прав, сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина, нали така? Тъмнината е понятие измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.
Накрая студентът попитал отново професора:
-Сър, злото съществува ли?
Този път професорът отговорил доста по-неуверено:
– Разбира се, както вече казах, виждаме го всеки ден, жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.
На което студентът отвърнал:
– Злото не съществува, сър. Само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината – дума създадена от човека, да обозначи отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото – това не е вяра или любов, които съществуват както топлината и светлината. Злото – това е резултата от отсъствието на божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава когато няма топлина, или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.
Професорът мълчаливо седнал на мястото си.
Името на младия студент било Алберт Айнщайн.

Увереност

uverenostСобственик на бизнес бил затънал в дългове и не успявал да ги върне. Сделките, които сключвал не били толкова изгодни, работниците му искали по-добри условия, банките го притискали за парите, доставчиците му също си искали дължимите плащания. Отчаянието било пълно. Така той стоял на една пейка в парка обхванал главата си с ръце и чудейки се дали има нещо, което може да спаси фирмата му от фалит.

Внезапно се приближил възрастен мъж и му казал: “Виждам, че има нещо, което те тревожи?”

Въпросът накарал бизнесмена да излее душата си пред непознатия. Той го изслушал търпеливо и след това казал: “Вярвам, че бих могъл да помогна.”

 

Попитал мъжа за името му, след това извадил чековата си книжка, попълнил един чек и му го подал с думите: “Вземи тези пари. Нека се срещнем тук точно след една година. Тогава ще ми ги върнеш и ще ми разкажеш какво е станало.”

След това се обърнал и се изгубил сред тълпата в парка.

Бизнесменът в първия момент не могъл да осъзнае какво точно се е случило. Всичко му се струвало като сън. Единственото доказателство за случилото се бил чека, който държал в ръката си. Погледнал го и почти щял да припадне от изненада. Сумата, която била вписана в него била 500 000 долара, а самият чек бил подписан от Джон Рокфелер, един от най-богатите хора в света.

“Мога да разплатя всичките си дългове веднага!” – осъзнал мъжа. Но вместо това, той решил да не осребрява чека, а да го прибере в сейфа си. Чекът му давал така желаната от него сигурност, но той решил, че ще направи още един последен опит да спаси бизнеса си със собствени сили.

С възобновен оптимизъм бизнесменът предоговорил вече сключените неизгодни договори, успял да се разбере с банките и доставчиците си за отсрочка в плащанията. Реализирал и няколко големи продажби. Само след няколко месеца успял собственоръчно да изплати всичките си задължения, а бизнесът му отново започнал да просперира.

Точно една година по-късно, той се върнал в парка с неосребрения чек в джоба. В уреченото време се появил и възрастния човек. Но точно, когато бизнесменът щял да му върне чека и да му разкаже историята си, се появила медицинска сестра, задъхана от бързо ходене, която хванала стареца.

“Така се радвам, че успях да го настигна и заловя.” – казала тя. “Надявам се, че не Ви е притеснил много. Той често бяга от старческия дом и разказва на хората, които срещне, че е Рокфелер.” След това отвела стареца.

Бизнесменът стоял там зашеметен от чутото. Цяла година, той купувал, продавал, сключвал сделки и водел преговори така, сякаш разполага с подкрепата на половин милион долара!

Внезапно осъзнал, че не парите – въображаеми или истински, което преобърнало живота му.Причината била в придобитите увереност и самочувствие, че има власт да постигне целта, която преследва!

ПРИКАЗКА

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи …
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

За възприятията

 

3879677836_15104d26c5Един човек живял в съседство с човек с много зло куче. Всяка сутрин нахлувало в двора му, лаело и ръмжало с настръхнала козина. Човекът дълго мислел как да накаже кучето за лошото поведение.

Накрая му хрумнала идеята да открехне вратата към предния си двор и отгоре да натрупа малки тежки предмети. На следващия ден, когато кучето бутне вратата да я отвори, предметите щели да паднат и то щяло да получи болезнен урок.

На другия ден човекът си вършил работата на двора, докато чакал кучето да се появи. След малко извадил ежедневните си молитвени текстове и се заел да напява, като от време на време вдигал поглед от книгата към двора. Кучето все още не се появявало. В един момент човекът се натъкнал на много древна молитва за желание, известна като „Четирите неизмеримости“:

„Нека всички съзнателни същества да имат щастие и причините за щастието.

„Нека всички съзнателни същества да бъдат свободни от страдание и от причините за страданието“.

Докато напявал молитвата, си дал сметка, че кучето е съзнателно същество и че с преднамереното поставяне на капана ще му причини болка и страдание.

„Ако напявам тези думи, ще излъжа. Може би трябва да престана да се моля“. „Не, това куче е много лошо. То много ми вреди. Не искам то да не страда или да постигне щастие“.

Тогава му хрумнала идея леко да промени молитвата:

„Нека някои съзнателни същества да имат щастие и причините за щастието. Нека някои съзнателни същества да бъдат свободни от страдание и от причините за страданието“.

Останал доволен от решението. След като приключил с молитвата, обядвал и решил да излезе. Унесен в мислите си, забравил за капана, който поставил, и веднага щом дръпнал вратата на двора си, всички тежки предмети се изсипали на главата му. Това било малко грубо просветление. В резултат на болката осъзнал нещо много важно. Като изключил някое същество от възможността за постигане на щастие и освобождаване от страданието, той изключил и самия себе си. Тъй като осъзнал, че е станал жертва на собствената си липса на състрадание, решил да промени тактиката си.

На следващия ден, когато излязъл на сутрешната си разходка, взел със себе си малко храна. Веднага щом като пристъпил от вратата, кучето на съседа се втурнало към него с лай и ръмжене. Само че вместо да го наругае, човекът му хвърлил храната, която носел. Кучето се изненадало, лаят секнал, то грабнало храната и задъвкало. Играта продължила и през следващите няколко дни. В края на седмицата кучето вече не изскачало, готово за нападение, а вместо това тичало да посрещне човека, радостно очаквайки наградата си.

Човекът доволно казвал молитвите си, спокоен, че се моли за щастието и свободата на всички разумни същества.