Архив

Орел и Чучулига

Орел и чучулига се срещнаха на една скала насред висок хълм. Чучулигата рече:

– Добро утро, господине.

А Орелът я изгледа отвисоко и промърмори:

– Добро утро.

-Надявам се, че всичко е наред при вас, господине – добави чучулигата.

-Мда – отвърна орелът, – при нас всичко е наред.. Но мигар не знаеш, че ние сме царят на птиците и не ти се полага да ни заговаряш първа?

– Струва ми се, че сме от един род – промълви чучулигата.

Орелът пренебрежително я стрелна с очи и попита:

– Кой ти е казал, че ти и аз сме от един род?

– Бих желала да ви припомня, че умея да летя толкова на нависоко, колкото и вие, а и мога да пея и да радвам другите земни твари. А вие не доставяте никому ни радост, ни наслада.

Тогава орелът се разгневи и рече:

– Радост и наслада! Ах ти, горделиво мъниче! Могъл бих да те унищожа с един удар на клюна си. Ти си на големината едва колкото крака ми.

Тогава чучулигата се издигна нагоре, сетне кацна върху гърба на орела и взе да го кълве по перата. На орела му стана неприятно, та литна бързо и нависоко, за да се отърве от птичето. Ала така и не успя. Накрая се спусна обратно върху същата скала навръх хълма, съвсем раздразнен, с малкото птиче все тъй на гърба, като проклинаше злополучното си положение.

В същия миг до него се приближи дребна костенурка и при вида му се разсмя тъй силно, че почти се катурна по гръб.

Тогава орелът изгледа костенурката и каза:

– Мудно и пъплещо дребосъче, сраснато със земята, на какво се смееш?

А костенурката отговори:

– На туй, че си се превърнал в кон и малка птичка те яха – и те превъзхожда.

– Върви си по пътя! – тросна се орелът. – Това са си наши семейни дела между мен и сестра ми чучулигата.

Реклами

МРАВКАТА И ГЪЛЪБЪТ

Една жадна мравка, като дошла до една вода, била завлечена от водата и щяла да се удави. Един гълъб, като видял това, откъснал от едно дърво едно клонче, хвърлил го във водата. Мравката се качила на клончето и се спасила. Еднаж един ловец нагласил своя лък и тръгнал на лов за гълъби. Тъкмо щял да стрелне гълъба, мравката го видяла и ухапала ловеца за крака. Ловецът трепнал и не можал да улучи гълъба.

ВЪЛКЪТ И АГНЕТО


Един вълк видял едно агне, което си пиело вода от реката и поискал да го изяде под един благовиден предлог. Вълкът, макар и да бил на гораната страна, обвинил агнето, че мъти водата и не го оставя да пие. Агнето отговорило, че то си пие само с устните и полека и че не може да му мъти водата, тъй като то стои на долната страна. Вълкът, като не успял с това обвинение, казал: „Ами лани защо обиди баща ми?” Агнето отговорило, че тогава то още не било родено. „Колкото и да се оправдаваш, аз пак ще те изям.”- Каквото е намислено, пак ще бъде сторено….