Какви избираме да бъдем!

Докато стадото лъвове се разхождало, едно малко любопитно лъвче се отделило от майка си и се загубило.
Попаднало на стадо овце и заживяло с тях. Започнало да се държи като тях, да мисли като тях, да яде каквото и те ядат, и така пораснало като овца. В държането си по нищо не се отличавало от останалите овце, и то като тях се разтрепервало от уплах при всеки по-силен звук.
Въпреки че всичко изглеждало наред, лъвът чувствал в душата си, че нещо не е както трябва.
Един ден отишъл до близкото езеро да утоли жаждата си. Навел се и видял във водата собственото си отражение. Та той бил лъв, а не овца! Но тъй като цял живот вярвал че е овца, той се държал и мислел като такава. След като видял истинската си същност всичко се променило, въпреки че външно той бил абсолютно същия. Лъвът се завърнал в стадото и заживял според истинската си природа.
Истинската ни природа
Мнозина смятат, че човек наистина притежава „истинска природа“, в която е заложена възможността да бъдем здрави, силни, спокойни, продуктивни, успешни, щастливи. И ако в определен момент се чувстваме слаби, тревожни, непродуктивни, неуспешни или нещастни, може би е време да поспрем, да се огледаме, да поразмислим и да започнем завръщането си към истинската ни природа, към онази наша същност, от която понякога се отдалечавме, но не можем да избягаме, защото тя е вътре в нас и с тихия си глас ни призовава да бъдем такива, каквито можем да бъдем.

Реклами

За звездите и черните дупки!

universeЗабелязали ли сте, че има основно два вида хора по света? Точно за тях искам да Ви разкажа днес. Има някои основни черти, по които те се различават. Ето какво мисля аз за тях:

Първите ги наричам супер звезди. Точно както техните небесни колеги, те излъчват топлина, любов и позитивна енергия. Можете да ги разпознаете по следните признаци:

  • Те са позитивни;
  • Те общуват добре с околните хора;
  • Лесно се усмихват и се смеят;
  • Приемат комплиментите с благодарност;
  • Насърчават и помагат на хората около тях:
  • Имат ясни цели и се наслаждават на пътя към постигането им;
  • Те са проактивни.

Другите са им пълна противоположност. Тях наричам черни дупки. Това са хора, които изсмукват живота и светлината от всичко и всеки около тях. Можете да ги разпознаете по притежанието на следните отличителни черти:

  • Те като цяло имат негативна визия за света;
  • Редовно критикуват другите хора;
  • Винаги знаят защо плановете на другите хора няма да се осъществят;
  • Рядко се усмихват или смеят, освен ако не се присмиват на някой друг;
  • Често нямат ясни цели и вместо това, просто живеят ден за ден.

Вероятно познавате хора, които попадат и в двете категории, но както всичко реално в живота и тези определения не са напълно изчерпателни.

В истински живот, всички ние сме способни да бъдем както супер звезди, така и черни дупки, в зависимост от това, какво си мислим и как се чувстваме в даден момент.

Затова, вгледайте се в себе си, помислете как си взаимодействате с другите хора около Вас. Най-хубавото нещо на това е, че Ви се изяснява как действате е, че винаги имате избор как да го направите при всякакви обстоятелства. Вие избирате какви да бъдете всеки ден!

Недей разплаква никога жена!

Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Ти обич дай и. Нежна при това..
И тя ще ти осмисли дните..

Недей разплаква никога жена,
че те самите мили са създания..
Макар, понякога да бъдат за беля
причината, за нашите страдания..

Недей разплаква никога жена!
Красиво цвете просто подари и..
И винаги с усмивка на уста,
грешките и нейни ти прости и…

Недей разплаква никога жена!
Люби я с трепет, страст и нежност!
Шепни и влюбените си слова..
И тя ще бъде твоя цяла вечност..

Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Посрещай я с усмивка в утринта,
а нощем я целувай сред звездите..

Ангелът в нас

Fantasy-Angel-Някога живял ангел, който имал прекрасни, ослепително бели крила – толкова светли, толкова леки, че му позволявали да лети дълго и безотказно.

Веднъж летейки над земята, ангелът видял човек, който се нуждаел от помощ. Той, разбира се, слязъл на земята и помогнал на човека.

Човекът дълго му благодарил и се възхищавал на крилата на ангела. А после помолил да ги докосне. Ангелът му разрешил. Тъй като човекът бил обикновен работник и изкарвал прехраната си с двете си ръце, които били мръсни, на крилете на ангела останало малко петънце.

Но какво е за ангела едно малко петънце – той дори и не забелязал. Когато ангелът се приготвил да излети, човекът помолил за помощ в още едно дело. Ангелът не могъл да откаже на такъв мил човек и му помогнал отново, а човекът отново благодарил и погалил крилата на ангела. 

И така те станали приятели, защото човекът имал много проблеми, а за ангела не било проблем да ги решава бързо и лесно.

Човекът винаги бил благодарен и винаги галил крилата на ангела. След време крилата на ангела станали съвсем черни. Ангелът не можел вече да лети, а и нямал време, защото бил зает да помага на човека и с времето така привикнал към това, че забравил, че е ангел.

Така си живели двамата. Докато веднъж в небето не се появил друг ангел. И този ангел, който бил на земята, го видял, и започнал да мечтае, че ако той имал крила, също би полетял и би покорил небесната шир – вече бил забравил, че е ангел. Ангелът, който бил в небето, го видял, спуснал се на земята и го попитал защо не излита и какво прави сред хората. В този момент ангелът от земята си спомнил, погледнал крилата си и се ужасил – те били черни, като нощта.

Той разбрал, че всичката мръсотия на крилата му са чуждите проблеми и задачи, които били дадени на човека, за да се научи той сам да ги решава. Тогава тръснал крилата си и всичката мръсотия паднала в краката на човека. Двата ангела излетели в небето, а човекът с възхищение гледал полета им и мечтаел и той да бъде като тях.

Но той бил човек, имал много проблеми и бил длъжен да живее на земята и да ги решава. Мислейки така, човекът тръгнал по пътя си, а в съзнанието му бил полетът на двата ангела – той постоянно мислел за тях и му се искало да може да лети.

И какво да види? Той не разбрал, как спрял да мисли за своите проблеми, но те не изчезнали, просто започнали да се решават сякаш сами. Всички мисли на човека били за полета. Тази му мечта го окриляла. И той престанал да се бои от трудностите, напротив с радост приемал новите предизвикателства. И с всяка нова разрешена задача ставал все по лек и ето, че забелязал, че краката му вървят по пътя едва-едва докосвайки земята.

Какво става?” – замислил се той.

Това са твоите крила!”- чул той някакъв вътрешен глас.

Как така? И аз ли съм ангел?”

Да! Ти просто беше забравил това, а проблемите ти бяха дадени, за да могат да израснат крилата ти.”

Човекът бил щастлив. Така в небето се появил още един бял ангел, а след него още и още се издигали един след друг красиви бели ангели. И те ставали все повече и повече. Били радостни и се чувствали прекрасно, защото били щастливи от това, че могат да летят.

КОПРИВА

3Беше обикновен ден, ден като всеки друг, или поне аз така си мислех. Днес прибирайки се от работа отидох до магазинчето, където продава майка ми. Както обикновено се заговорихме по нашите си обикновени теми на разговор.

По едно време влезе мъж, които беше бедно, но чистичко облечен и макар и стари дрехите му бяха старателно закърпени. Лицето му беше уморено, а бръчките бяха набраздили цялото му лице. Учтиво поздрави и бръкна в платнената торба, която носеше. Извади един пакет от хляб пълен с току що набрана коприва и рече:
– Искате ли да си купите коприва? Набрал съм я от едно много чисто място.
За лош негов късмет сестра ми предния ден ни беше донесла и майка ми му отговори:
– Съжалявам, но вече си имаме ако искате застанете малко по- долу на изоставената сергия…все някои ще я купи.
Той наведе глава и притеснено отговори:
– Срам ме е госпожо. Как да застана и да продавам. Ето изгорих си ръцете докато я набера за да изкарам пари за хляб.Ръцете му бяха наистина изгорени и напукани с дълбоки бразди сякаш живота беше оставил отпечатък върху тях.

Инстинктивно бръкнах в джобовете си и потърсих пипнешком пари…нямах достатъчно, а и майка ми си беше забравила чантата вкъщи…толкова ми се искаше да мога да откупя този пакет с коприва за да може човека да си купи хляб. След момент на мълчание човека си тръгна като не пропусна да благослови денят ни с чистата си душа- ние му отвърнахме със същото.
Човека се стопи в тълпата от забързани замислени хора.
Стана ми много мъчно за този човек, а и за хилядите като него. Горди хора притиснати от безисходицата на тежкия живот. Хора с изгорени ръце и сърца.
Прибрах се покрусена и седнах да напиша тези няколко реда за да ги споделя с вас. Погледнах към кутията ни за хляб….слава Богу беше пълна…почуствах се благословена. Дано и човека да може да си купи днес за да не си легне гладен…той и цялото му семейство. И не забравяйте когато имате повече пари във вас, ако срещнете някои като него купете каквото продава, дори и да нямате нужда от него, защото утре всеки един от нас може да бъде на неговото място с изгорени ръце и сърце.

Приказка за добрия вълшебник, момичето и неговата свобода

Живяла на света девойка – пленница на Злия магьосник. Само един ден в годината той пускал на свобода момичето и то се качвало в планината – там, където човешки крак не е стъпвал. Един ден на свобода и щастие! После всичко започвало отначало. Годините ставали все по-дълги и мъчителни, страданието все по-голямо. Пораснала девойката – превърнала се в красива млада жена. По цели нощи тя оплаквала съдбата си. Никой не знаел за нейната горест. Само звездите били свидетели на страданието и.

Но ето, че един ден жената неочаквано срещнала в планината Добрия вълшебник. Той разговарял с изворите, цветята и камъните и можел в миг да стигне до най- отдалечената звезда. Безброй били чудесата му и денят минал неусетно.

– Освободи ме от проклятието, което тегне над живота ми – помолила се жената на добрия маг – ти можеш всичко! Върни ми свободата!

– Сама трябва да си помогнеш! Това е по силите на всеки човек. Върни се при Злия магьосник и се опитай да го обикнеш. Победи злото с любов!

Тръгнала жената по обратния път. Мислела непрестанно за тайнствения чародей! Тя повярвала на думите му! Завьрнала се в своя затвор. Започнала да търси нещо хубаво у магьосника – нещо добро, което да обикне. Нали всеки носи нещо хубаво в себе си! Наред със злото у всеки живее и доброто.

И ето, че един ден жената забелязала в очите на своя господар сълза.

„И той е самотен – помислила си тя – далеч от света и хората. Едва ли има по – голямо нещастие от това!”

Зад каменната маска тя видяла едно изтерзано лице и заплакала. Обикнала го – с цялото си сърце и душа! Тогава станало чудо! Магьосникът върнал свободата на младата жена. И тя тръгнала отново към планината. Обиколила пътеките на миналото, изкачила така жадуваните върхове, но никъде не открила Добрия магьосник. Само изворите , камъните и цветята и напомняли за него и неговите добри вълшебства.

Жената разбрала: Истинските чудеса се случват само веднъж. Те са шансът ни да променим живота и да претворим съдбата си!…